Неспокойна душа

Poetry » Other

897 0 8

Тежка лудост носи с цвят червен,

нощем плаче, защото е сломен,

дълбока скръб разпръсква сутрин рано

и в черното кафе танцува бавно.

Знаеше ли как, щеше времето да спре,

за да може друг живот да избере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

AnnaAndreevna (Гери)

Благодаря!

2013-08-01T00:31:06+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Фактът че сме живи понякога би трябвало да е достатъчен, за да потърсим и нещо повече!
Желая ти го!

2013-07-31T23:23:24+03:00
AnnaAndreevna (Гери)

Благодаря ви!

2013-06-11T09:38:33+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

кой, къде, кога животец е избирал?
съдбата има пръст в това, вервай.

2013-06-09T13:43:06+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Почти по Фауст:"чуден миг поспри!"
Уви, обаче няма как да стане
в посока нова време да лети
за коренна промяна в участта ни!

Добре дошла и от мен и попътен вятър!

2013-06-09T11:47:57+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0