Нестинарско хоро

   Обладава пак светликът

         пъстър в хоровод

                   и душата,

и всемира,

         и унесения вик:

         в единението

на селения

    и сила

         в чудното

                   и бъдното

                            в неспира!

  Нещо диво и стремглаво

     като рукнал звездопад,

   в диханието на дървото

         и кораловия лик

    на модър, ведролик

                   копнеж.

    Едно извечно с патос

                   стар

    сливане с духа

                   и с изпепелената

         жарава на нощта.

  Истинско съединяване с

неспира,

- мигом вдига мисълта.

Едно невиждано

         жертво-приношение

в духа на езически екстаз.

Само малко себеотдаване:

но до дъх,

                   до кръв.

Болка до - безумие;

страх - до смърт!

Отсичане,

         отхвърляне,

                   отричане...

Вричане - в мига!

Само ниско

         в теб земя,

                   небе,

     обричане...

Дух,

рационалното запратил

към студа

- в огъня обричане!

И светлика,

         звездопада,

           и кораловия цвят,

изнемогващото тяло

         там даряват,

                 нему

те се подчиняват...

И отприщват

         огнени стихии

бурния стремеж,

насъбралия се вик,

набъбналата плът,

разкъсващия лек...

Дъхът!

Дъхът на хоровода,

танцът на жарта

- догарящият сън

на нестинарската зора...

Неспирно,

         неспряно,

                   неспира

- въплъщението

във плода,

         унижение от болка

- обладаването на огъня!

Като разцъфнал плод

         на земната стихия,

като пресъхнал извор

         на небесния живот

- ти се сливаш

със всемира

         и отказваш

                   трудния градеж

         на ежедневния вървеж.

  И отново

                пак се устремяваш

         тук над облак

                   дишащ,

                            нежно-бял,

         но горещ,

                   но огнен,

                            но стихиен

          - отдавна и отново

  отразен в облагородяването

          на стремежа!...

   А хороводът - позабравен,

         и любовният копнеж

- къс от теб

самия

- обич са за огън,

за пламтеж...

И уханен пукот,

                   рукнала стихия,

 ти се възвисяваш...

          - обладал всемира!

02.06.84