Нямах. Имах. Нямам пак...
"Имот" - Д. Дамянов
Неук дойдох. Учих, за да знам.
Но със знание не случих
знайно име да създам.
Неуките успяха – изкупили
тайни, скрити в чудесата –
лъжа, измама, власт, игри –
за науката уроци непознати.
Тъй животът си върви –
едните търсят пътя,
той за други изкопан.
Неук дойдох, тъй ще си отида.
Знам!
© Валентин Василев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
