Живяхме...
фалшиво живяхме,
убивайки чувствата в нас,
сърцата си ний приковахме
на грешките, даващи власт.
Грешахме...
безумно грешахме,
невежи, понякога зли,
и своята съвест преспахме,
затуй и сега ни горчи.
Проспахме...
отдавна проспахме
ний времето наше добро,
и истински само разбрахме...
НЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ЕДНО!!!
© Красимира Касабова All rights reserved.