Aug 16, 2005, 7:39 AM

Невидим 

  Poetry
783 0 2

Срамно е да поглеждаш назад

с поглед, пълен с уплаха.

Нали ти спретна този парад

и ми почерни живота?

 

Нищо не струват сега

твойте сълзи и стенания;

падна ти в мойте очи

с лъжливите си обещания.

 

Сам си сега и ще бъдеш,

винаги вече ще бъде така,

защото ти просто не можеш

да обичаш всяка жена.

 

Може да се заблуждаваш

Да си мислиш: "Тя ще прости!"

Но дори и да се надяваш,

Ти си невидим за мойте очи!

 


15.08.2005

© Александра All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много е хубаво.БРАВО!
  • Като снимка мна отиващите си чувства, на болката и обидата в душата ти. Харесва ми!
Random works
: ??:??