Невидима
Невидима ли съм? Невидима.
Смълчана в себе си... и потъмняла.
И думите са неми. Всеки път
е просто неизчакана раздяла.
И тичам... тичам към заспали замъци,
обвити в тишина и мрак.
Висят надолу посребрени прилепи,
полудели в самотата си. И пак
докосвам с устни извора на времето.
Понякога успявам да открадна глътка.
Бръшлянено увивам се във дните си.
И връщам взетото без никакъв остатък.
Невидима ли съм? Невидима.
И свива ме ужасно неизказаното.
Зазиждам се във замъци. Настръхнали.
И пак жигосвам върху себе си началото.
~Endless~
