Невидима
Невидима си,
скрита под гримаси.
Невидима,
прикрита от парфюм.
Невидима
с изкуствените мигли.
Невидима
с изкуствения тен.
Не те усещам
в някакво вълшебство.
Не те усещам.
Сякаш си без дъх.
Не те усещам.
Дишаш ли изобщо.
Играчка ли си ти
от плът и кръв?
Живот край тебе никак не долавям.
Дали не си си татуирала цена?
Питаш ме дали не искам да се забавлявам.
"Не, ти дори не ми приличаш на жена."
Несъмнено много по-красива
те е направил татко ти, а не хирург,
но еволюцията често тялото развива
за сметка на способностите на ума.
Но вярвай ми, да поживееш не е късно.
Излез без грим, без поза, без фасон.
И вместо там където с грехове е мръсно
намери във нечие сърце подслон.
© Ивайло Василев All rights reserved.
