Невидими
От сянката ти вее хлад...
Очите ти се крият в тъмнината.
И думите умират като в ад,
преди да те достигнат в самотата...
Утихнал е светът без твоя смях
и птиците се гонят над водата -
красива е надеждата със тях
ще те погледам... - странна е съдбата...
Изгубих се във филма черно-бял
и цветното потъна в сивотата,
дори светът да беше оцелял:
мълчанието тегне над земята.
И спрях да питам себе кога
съм скътала в сърцето си с усмивка
човека, който някога познах -
сега прикрит зад външната обвивка.
... невидим плачеш с моите очи,
невидима остава тъмнината,
и истината, скрита зад лъжи,
познава само истински душата.
http://www.youtube.com/watch?v=sLgxODlDlmU
© Нели Господинова All rights reserved.
