Oct 16, 2018, 6:01 PM

Невидимите

  Poetry » Civic
1.3K 4 3


Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, макар различни...
Те просто от живота са белязани
от стигмата на пълно безразличие...
Незнайно как за миг се появяват
и после пак така за миг изчезват...
С годините полека побеляват...
а между нас и тях остава бездна...
Да те са тук, макар незабелязвани
дошли са пак и ето, че остават
зад ъгъла... А слънцето залязва
и своя мрак нощта им подарява...
На сутринта, когато се размърдат,
те пак така ще са незабелязани...
Ще стискат във ръка парченце твърдо
от хляба, който вчера сме отрязали...
Така и непогледнати в очите
те мълчаливо с нас се разминават,
но нейде там – под веждите извити,
присъдата към този свят остава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...