Невидимите
Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, макар различни...
Те просто от живота са белязани
от стигмата на пълно безразличие...
Незнайно как за миг се появяват
и после пак така за миг изчезват...
С годините полека побеляват...
а между нас и тях остава бездна...
Да те са тук, макар незабелязвани
дошли са пак и ето, че остават
зад ъгъла... А слънцето залязва
и своя мрак нощта им подарява...
На сутринта, когато се размърдат,
те пак така ще са незабелязани...
Ще стискат във ръка парченце твърдо
от хляба, който вчера сме отрязали...
Така и непогледнати в очите
те мълчаливо с нас се разминават,
но нейде там – под веждите извити,
присъдата към този свят остава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
