Невъзможен миг
Очите ти са огнена магия -
ти влизаш девствена сърна.
Смутен, с невидимо усилие,
докосвам те през розова стена.
За миг светът се свива в точка -
излизам плахо аз навън
и дава времето отсрочка
и всичко сякаш, че е сън...
Красива си, направо си вълшебна,
от детска приказка за миг дошла.
Донесла ми парченце звездност
от най-несбъднатия свят.
Какъв е смисълът от този трепет
на бездната сред пепелта...?
Кремира ни с реликтов шепот
космическата самота.
© Младен Мисана All rights reserved.
