Невъзможен пейзаж
Пак рисувам отражение от дъх...
И прозрачната безкрайност ме обгръща
като спомен за загрижен горски мъх,
плъзгащ се по стряхата на стара къща.
Нежно четка върху празен лист аз движа,
потопена в бялата боя
и изписвам чудни, светли краски
с толкова нюанси белота.
А когато нощем в тъмнината
съзерцавам снопче лунна светлина,
зная, че ще затрепти ръката,
опитам ли момента аз да уловя.
Защото красотата е неземно чудо,
като тънък аромат на цветен лъх,
а опиташ ли се да го притежаваш,
е все едно да гледаш отражение от дъх!
© Биляна All rights reserved.
Браво!
