Невъзможно ли
Светулки светулчено все още
у мен светлеят
и намират своя хоризонт,
там да изтлеят.
С клавиши по пианото
пианист танцува,
звучи витална музика,
бъдното се случва!
Небесна светлина дълго,
дълго не угасва.
На нощта денят се обрича
и лудо пламва!
Любовта идва както иска
и както може,
и от нощта до изгрева,
се ражда невъзможно!
И всеки ден вълни се сблъскват
с любов и омраза,
в скалите морски,
без да се сродяват!
Встрастени,
не оставящи следа,
пораждащо
прогонващи страха!
Светулки светулчено в мен,
усмихват се и замират.
"Притурва се планината",
незримата,
със склонността на
пианиста и пианото,
и музиката си витална,
от бъдното...
бездиханното...
у мен светлеят
и намират своя хоризонт,
там да изтлеят.
С клавиши по пианото
пианист танцува,
звучи витална музика,
бъдното се случва!
Небесна светлина дълго,
дълго не угасва.
На нощта денят се обрича
и лудо пламва!
Любовта идва както иска
и както може,
и от нощта до изгрева,
се ражда невъзможно!
И всеки ден вълни се сблъскват
с любов и омраза,
в скалите морски,
без да се сродяват!
Встрастени,
не оставящи следа,
пораждащо
прогонващи страха!
Светулки светулчено в мен,
усмихват се и замират.
"Притурва се планината",
незримата,
със склонността на
пианиста и пианото,
и музиката си витална,
от бъдното...
бездиханното...
© Мариола Томова All rights reserved.
