Jul 24, 2007, 11:45 PM

Невзрачна есента

  Poetry
590 0 0

Нелепи разстояния
надничат
в следите оръждели
на зеленото.
На лятото нозете сънуват
прах и ветрове...
невзрачници.
Разголени
тъгуват
дърветата -
разсипано златисто.
Сърцата на стърнищата
чернеят.
Следи от обич,
спомени за слънце
и топла болка...
агресия
или
депресия...
за неудачници
бесило.
Невзрачна от въздишки
заплита
кукувича прежда
есента.
А казват, че е рано?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....