Невзрачна есента
Нелепи разстояния
надничат
в следите оръждели
на зеленото.
На лятото нозете сънуват
прах и ветрове...
невзрачници.
Разголени
тъгуват
дърветата -
разсипано златисто.
Сърцата на стърнищата
чернеят.
Следи от обич,
спомени за слънце
и топла болка...
агресия
или
депресия...
за неудачници
бесило.
Невзрачна от въздишки
заплита
кукувича прежда
есента.
А казват, че е рано?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
