feia (Вилдан Сефер) feia (Вилдан Сефер)
5 529
Nov 19, 2007, 8:05 AM

Незабрава

  Poetry
1.2K 0 25
Времето минава -
кой ли ще го спре?...
Иде незабрава
с твоето лице.

В спомените трайни
влизаш ти сега
като всеотдайна
обич и тъга.

Като сън чудесен
с грейнали жита.
Като светла песен -
лъч от Вечността...



                                                Днес е рождения ден на мама...
                                                Моля стихът ми да не бъде оценяван!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0