Feb 19, 2007, 8:34 PM

Незабравим

  Poetry
786 0 1
Сърцето ми жигоса с измами,
душата ми с ритници умъртви.
Затрупа ме с хиляди покани,
а после ме изгони ти.
Шамарите ,с които ме наказа
сърцето ми ще помни винаги.
Устата на душата ми проряза ,
за да може винаги да си мълчи.
Ръцете ми завърза и краката,
да не бягам и да съм до теб.
Задуши ме с косата,която падаше на мойте рамене.
С мойте собствени нокти издра
цялото ми нежно лице,
кръв ме накара да пия като вода,
сърцето ми изчака да спре.
И накрая ,за да ме накажеш,сякаш до сега не си,
със собствената ми любов наказа ме,
от нея ако знаеш как тежи!
Мъчителя,престъпника,палача си
до лудост,до неознаваемост да искам аз.
И да те обичам,сама наказвам се,
със собствените си грешки се измъчвам аз.
И толкова рани донесъл ми, ти се запечата в сърцето ми,
жигоса го с любовта ми,умъртви го с гордоста ми.
Затова си днес за мен незабравим.
Като белег от изгорено си в душата ми.
И този белег винаги ще ме боли,
и спомена за тебе ще ме пари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...