Feb 19, 2007, 8:34 PM

Незабравим

  Poetry
785 0 1
Сърцето ми жигоса с измами,
душата ми с ритници умъртви.
Затрупа ме с хиляди покани,
а после ме изгони ти.
Шамарите ,с които ме наказа
сърцето ми ще помни винаги.
Устата на душата ми проряза ,
за да може винаги да си мълчи.
Ръцете ми завърза и краката,
да не бягам и да съм до теб.
Задуши ме с косата,която падаше на мойте рамене.
С мойте собствени нокти издра
цялото ми нежно лице,
кръв ме накара да пия като вода,
сърцето ми изчака да спре.
И накрая ,за да ме накажеш,сякаш до сега не си,
със собствената ми любов наказа ме,
от нея ако знаеш как тежи!
Мъчителя,престъпника,палача си
до лудост,до неознаваемост да искам аз.
И да те обичам,сама наказвам се,
със собствените си грешки се измъчвам аз.
И толкова рани донесъл ми, ти се запечата в сърцето ми,
жигоса го с любовта ми,умъртви го с гордоста ми.
Затова си днес за мен незабравим.
Като белег от изгорено си в душата ми.
И този белег винаги ще ме боли,
и спомена за тебе ще ме пари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...