lofenasko (ТтТтТтТтТ)
140 77
19.02.2007 г., 20:34 ч.

Незабравим 

  Поезия
605 0 1
Сърцето ми жигоса с измами,
душата ми с ритници умъртви.
Затрупа ме с хиляди покани,
а после ме изгони ти.
Шамарите ,с които ме наказа
сърцето ми ще помни винаги.
Устата на душата ми проряза ,
за да може винаги да си мълчи.
Ръцете ми завърза и краката,
да не бягам и да съм до теб.
Задуши ме с косата,която падаше на мойте рамене.
С мойте собствени нокти издра
цялото ми нежно лице,
кръв ме накара да пия като вода,
сърцето ми изчака да спре.
И накрая ,за да ме накажеш,сякаш до сега не си,
със собствената ми любов наказа ме,
от нея ако знаеш как тежи!
Мъчителя,престъпника,палача си
до лудост,до неознаваемост да искам аз.
И да те обичам,сама наказвам се,
със собствените си грешки се измъчвам аз.
И толкова рани донесъл ми, ти се запечата в сърцето ми,
жигоса го с любовта ми,умъртви го с гордоста ми.
Затова си днес за мен незабравим.
Като белег от изгорено си в душата ми.
И този белег винаги ще ме боли,
и спомена за тебе ще ме пари.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??