Feb 13, 2007, 3:57 AM

Незаконна любов

  Poetry
1.1K 0 6
Познахме се със тебе късно...
Имаме ли за това вина,
щом в пътища така различни
ние сме вървели досега?

Случайна среща - тъй банално
и глупаво звучи това.
Но тази среща бе фатална
за двама ни, за любовта.

Нямам, нямам право на теб
и тази обич по между ни.
Ти не трябва да идваш при мен -
един на друг сме обречени.

Този грях, забранен, незаконен,
ни заключва в отделен свят -
аз крадец съм на обич, подгонен
от хорски погледи и осмят.

Ти се криеш от всичко и всички,
ти пристигаш при мен уморен,
та във нашите кратки минути
за раздяла сили да съберем.

И със очи и преструвки запълваме
деня голям около нас.
И продължаваме да се преструваме
със очи, със ръце, със глас.

Нямам, нямам право на теб,
но на всякакъв риск съм решена,
за да дойдеш за малко при мен,
за една любов забранена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...