Ниагара
Земята е дервиш, въртящ се от мечти
и всеки миг, и ден във нищото изгарят.
Човек се ражда просто за да полети:
животът е – да паднеш в Ниагара.
Коват крилете ни със думи от бодли.
От клетката във клетка как да бягаш?
Душата като воденичен камък ромоли
из чувствената страстна Ниагара...
Приижда времето като река от гняв...
и укротяват изгревите светли мрака.
А любовта е корабът – изгубил бряг,
готов да влезе смело в Ниагара.
И някой ден, щом спомен завали,
а истините в облаци от смях догарят.
Ще осъзнаем ли за миг един дори,
че щастието е в дъха на Ниагара...
© Михаил Цветански All rights reserved.
