Ничия
Уж съм ничия, Боже! Със стихиите бродя, свободните.
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
от вериги и връзки, крила сътворила за ден.
Нямам никого, никой ме няма, угасват огнищата,
но от всичко съм част, а пък всичкото – част е от мен.
Моят корен, отрязан два века назад, пепелище е,
но пулсира в земята ми див вик, от песен роден.
Тази песен, която столетия пеят върхарите
и с гласа на кавал свирят билки и диви треви,
а кръвта ми шепти: "ти си просто прашинка от цялото
и повтарят се в теб всички хора, живели преди".
Уж съм ничия. Дух, принадлежност и бряг пратил в нищото,
уморена от виещи глутници стара вълчица,
но, незнайно защо, сън сънувах – вървя през стърнището,
изтъкана от древната, пъстра народна шевица.
© Вики All rights reserved.
