Ничия
Тежи ми от вчера разплакан дъждът.
Проникнал с юмручен бой, надви ме страхът.
Обсебил напълно с отрова мига.
Пак ми напомни, че съм му нужна за греха.
Тоз дявол пришива ми кръпки навред.
От танца му страда ранена, душата на поет.
Завърза с вериги обичта и прокле.
Да съм му вярна изгора
и за милост да моля на колене.
В сълзи се удавих и виках без глас.
Нареждах молитви, спотаена в несвяст.
А той във очите ми плисна срама,
че съм ничия вече и ми остави само плътта.
Таня Кирилова
08.02.2008г.
© Таня Кирилова All rights reserved.
