face04 (Таня Кирилова)
163 3746
9.02.2008 г., 9:44 ч.

Ничия 

  Поезия
702 0 18

Тежи ми от вчера разплакан дъждът.

Проникнал с юмручен бой, надви ме страхът.

Обсебил напълно с отрова мига.

Пак ми напомни, че съм му нужна за греха.

Тоз дявол пришива ми кръпки навред.

От танца му страда ранена, душата на поет.

Завърза с вериги обичта и прокле.

Да съм му вярна изгора

и за милост да моля на колене.

В сълзи се удавих и виках без глас.

Нареждах молитви, спотаена в несвяст.

А той във очите ми плисна срама,

че съм ничия вече и ми остави само плътта.

Таня Кирилова

08.02.2008г.

 

© Таня Кирилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??