Ний, влюбените!
Ний, влюбените, к`во да правим?
Да вземем да пасем ли
или да скачеме от по-високо!?
Язък за скока!
Все е тая дали обичаш
или тичаш
след някой,
щом не го е грижа
че ти не спиш,
а той си свирка
и дава поза на велик!
Ний, влюбените, сме една порода.
Все стихове редим.
Въздишките си нощем не броим,
че те безбройни са и можем
от нищото любов да уловим.
Ний, влюбените, не сме заплаха,
но оцеляваме все по-трудно
и дори да ви е чудно -
да си влюбен не е мода,
просто сме изчезваща порода
сред хаоса от разни пози,
безчувственост и страст
сме в ерата на сексуална власт.
Ний, влюбените, сме като птици,
все търсим в полета искрици,
радваме се и на трохици.
Ний, влюбените, облечени с надежди
пируваме във зими снежни
и може би, защото
влюбени единствено живеем,
слънцето ни топли, дъждът ни мие,
любов в сърцата ни се крие
и бродим с вятъра по света -
да ви разкажем за любовта.
Не се чудете!
Тя още съществува!
На влюбени сърца робува.
© Радка Иванова All rights reserved.
Прекрасен стих, Раде, просто невероятен
Поздрав от сърце
