Ний, влюбените, к`во да правим?

Да вземем да пасем ли

или да скачеме от по-високо!?

Язък за скока!

Все е тая дали обичаш

или тичаш

след някой,

щом не го е грижа

че ти не спиш,

а той си свирка

и дава поза на велик!

Ний, влюбените, сме една порода.

Все стихове редим.

Въздишките си нощем не броим,

че те безбройни са и можем

от нищото любов да уловим.

Ний, влюбените, не сме заплаха,

но оцеляваме все по-трудно

и дори да ви е чудно - 

да си влюбен не е мода,

просто сме изчезваща порода

сред хаоса от разни пози,

безчувственост и страст

сме в ерата на сексуална власт.

Ний, влюбените, сме като птици,

все търсим в полета искрици,

радваме се  и на трохици.

Ний, влюбените, облечени с надежди

пируваме във зими снежни

и може би, защото

влюбени единствено живеем,

слънцето ни топли, дъждът ни мие,

любов в сърцата ни се крие

и бродим с вятъра по света -

да ви разкажем за любовта.

Не се чудете!

Тя още съществува!

На влюбени сърца робува.