Apr 25, 2014, 8:14 PM

Никога не е късно...

  Poetry » Love
618 0 0

Как си, ме попита една приятелка.

Самотен и щастлив.

Щастлив, че ми пише една душица скъпа,

една учителка любима и красива.

И това ме радва, защото е добра към мен.

Винаги си била добра към мен.

Знам, че търсиш още любовта.

Любовта на живота си.

Никога не е късно да се влюбиш в човека,

който ще те направи щастлива.

Никога не е късно да намериш

принца на своите мечти.

Той ще те накара пак да се родиш,

за да започнеш нов живот,

в един нов свят.

Света на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...