Apr 25, 2014, 8:14 PM

Никога не е късно...

  Poetry » Love
613 0 0

Как си, ме попита една приятелка.

Самотен и щастлив.

Щастлив, че ми пише една душица скъпа,

една учителка любима и красива.

И това ме радва, защото е добра към мен.

Винаги си била добра към мен.

Знам, че търсиш още любовта.

Любовта на живота си.

Никога не е късно да се влюбиш в човека,

който ще те направи щастлива.

Никога не е късно да намериш

принца на своите мечти.

Той ще те накара пак да се родиш,

за да започнеш нов живот,

в един нов свят.

Света на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...