Никога отново с теб!
Понякога в утрото сънливо
сред влажни морски лепкави мъгли...
Събуждам се с усещане щастливо -
в съня ми снощен ти ме посети.
Излизам вън и пак поемам пътя
към всички неизвършени дела.
Не искам в тебе аз да се изгубя!
С живота ще се боря и сама!
Усещам силата как влива се в мене.
Усещам как се будя по-добра.
Без любовта да бъда се научих вече...
Но не ме мисли! Не съм сама!
Аз мога да го имам щом поискам.
Да бъда мога с него всеки ден.
Но не това е всичко в моето утро!
Но не това осмисля моя ден!
Да се усмихвам, да се смея, да обичам -
света, живота, хората край мен...
Това е онова, което искам -
на стара песен, новия рефрен!
© Теодора Стефчева All rights reserved.
