Mar 21, 2009, 9:50 PM

Никотин

  Poetry
1.4K 0 7

 

Жълтото по белите ù пръсти

е никотин от тежките цигари.

Не я съдете. Толкова е хубаво,

когато огънят под ноктите ù пали

 

всевиждащите изгреви в очите ù.

Не я жалете. В дробовете ù отровени.

катраните рисуват страстни ангели,

танцуващи по клади огнени.

 

Не я съдете. Нищо, че се люби

с предтрансно умъртвени фасове.

На вас ви се привиждат трупове.

Но те са всъщност феи бляскави,

 

научени посмъртно да събличат.

Не я съдете. Щом запуши гола –

тя – святата – с карминените устнички –

с дима си ражда ореоли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова много се радвам,когато срещна в този претъпкан сайт ,някой на който света му изглежда крив,точно както и на мен.Чети Меланхолик, NOVA, Тъга ... и всъщност чети каквото си искаш... аз ще чета теб
  • !!!
    Харесвам страшно много поезията ти!Минавай по-честичко Не се губи!Хубаво е да си тук!Прегръщам те
  • Хей, малката, Честита Пролет!
    Хубав стих си написала, но цигарите са лошо нещо!
    Имам мнооого години трудов стаж с тях и можеш да ми повярваш
    Подрави, Йоанна!
  • Разгеле - появи се!
    С поредния си силен стих!
    Не се губи повече, сладка!
    Че ни домъчнява!
  • много стойностно...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....