Нима...
Не си отивай, не ми го причинявай,
защо оставяш ме съвсем сама.
Моля те, сърцето ми не наранявай,
не съм заслужила това.
Нима не те обичах истински, кажи,
нима не вярвах в теб и любовта.
Ще срещнеш друга като мене ти,
но дали ще те обича тя така.
Защо отиваш си, без да ме прегърнеш,
разделяме се без капчица сълза.
Аз знам, че няма да се върнеш
и няма да я има вече любовта.
Аз ще плача много, за разлика от теб,
сърцето ми от болка ще кърви.
Ще остана само статуя от лед,
щом тръгнеш си от мене ти.
Нима не те обичах, ми кажи,
с цялото ми същество и плът.
Нима никога не си обичал ти,
щом решил си да обърнеш гръб.
© Иваничка Петкова All rights reserved.
