Feb 4, 2012, 4:49 PM

Нима... 

  Poetry » Love
477 0 4

 

 

 

 

 

Не си отивай, не ми го причинявай,

защо оставяш ме съвсем сама.

Моля те, сърцето ми не наранявай,

не съм заслужила това.

 

Нима не те обичах истински, кажи,

нима не вярвах в теб и любовта.

Ще срещнеш друга като мене ти,

но дали ще те обича тя така.

 

Защо отиваш си, без да ме прегърнеш,

разделяме се без капчица сълза.

Аз знам, че няма да се върнеш

и няма да я има вече любовта.

 

Аз ще плача много, за разлика от теб,

сърцето ми от болка ще кърви.

Ще остана само статуя от лед,

щом тръгнеш си от мене ти.

 

Нима не те обичах, ми кажи,

с цялото ми същество и плът.

Нима никога не си обичал ти,

щом решил си да обърнеш гръб.

 

 

 

 

 

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !
  • Времето лекува раните и заличава неприятните спомени!Имай вяра и любовта ще дойде при теб!Болезнен стих!Поздрав Ванче!
  • " Аз ще плача много, за разлика от теб."
    Изплачи мъката си и продължи напред! Поздрав за споделената болка!
  • Пропита с болка и тъга е твоята душа!Забрави този Човек колкото се може по-бързо!Бъди щастлива с истинския Човек,които ще срещнеш един ден!Поздравления!
Random works
: ??:??