Jun 2, 2007, 9:44 PM

Нима е вярно

  Poetry
822 0 1
Нима е вярно, че ще те забравя,
нима е вярно, че болката ще отлети
и няма спомени за теб да има,
и сърцето няма да кърви?

Нима е вярно, че ще свърши всичко
и всяка рана времето ще заличи,
и душата пак ще е готова
да обича и боготвори?

Нима е вярно, че със друг ще съм щастлива
и бих отишла с него аз на края на света?
Не! Това са думи празни...
и единствено със тебе аз пак мога да летя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...