Нито бели, нито черни
Нито бели, нито черни
Те ли? Те не ме харесват.
Крият се в просторното самотно.
Чакат ме, а после ме преследват.
И дори не падат в тъмното.
Те ли? Те са неизбежни.
Един след друг в редица са поели.
Нито черни, нито бели.
Хамелиони са умели.
Те ли? Да, те! Същите!
На живота ми престъпници.
Защо се крият? Не, не се крият.
Те така чрез мен си дишат.
И пак тези ме блокират.
В мисли, в действия, дори и в чувства.
Към мен от детство са поели,
хранил съм ги без резерви и без време.
Те! Те са неизбежни!
Самотно скрити в просторното самотно.
Нито черни, нито бели.
Виждат ме дори и в тъмното.
Те - всичко са превзели,
само престолът още липсва.
Съдбата явно е провъзгласила
тях за бъдещ крал и следваща кралица!
Всъщност, много повече са те от двама.
Те са там, живеещи за драма.
Нямат точни форми, нито разбираеми езици.
Но те са там - ни бели, ни и сиви.
Змиите с лица на хора
бързо идват, но бавно си отиват.
Не кръвта, а силите изпиват,
до припадък - чак да халюцинираш.
Те са тук! Те са мойте страхове.
Най-зли, най-подли врагове.
Съзнанието с ужаси запълват,
мечтите оставят без криле.
Те! Те идват и са тук.
И скоро няма да си идат.
Нито бели, нито черни -
Те са страховете неизбежни.
© А.А. All rights reserved.
