Но не е края на света
Понеже все съм трън... Къде?
Съвсем не знам. Нали съм дама.
За свада тон ли се даде,
капела слагам по-голяма.
Че дребничка съм си го знам,
щом периферията клюмне,
перце от чапла бодвам там
и почвам да примигвам умно.
И вятър някакъв такъв
перцето на байряк отива...
Използвам думички за стръв...
Добре, че чаплата е дива.
И чавка в шапката видях,
нали е сламена и лека...
Подтичвам лекичко. От смях.
По облачната си пътека.
И шантав нелогичен стих,
перцето май е сътворило,
със седемцветно пак смених,
май едноцветното червило.
Против кокоша слепота,
перце от чапла не помага.
Но не е края на света,
а пък и страшно ми приляга...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
