Aug 7, 2006, 8:11 AM

Но Не Поглеждай Назад

  Poetry
748 0 2
Но Не Поглеждай Назад

Бил ли си в лудница,
Затворен от четири страни?
Мислите ти се губя,
Там между тези стени.
Чувствал ли си се гузен,
Че нещо не е наред.
Може би така трябва -
Аз го наричам късмет.

Само с думи, не можеш
Нищо в мен да промениш.
Само се тревожиш
И не можеш да спиш.
Само с мисълта си,
Че не си добър за този свят.
Ти променяш всичко,
Но не поглеждай назад.

Бил ли си в чужбина,
Потистнат от хората зли?
Постоянно те зяпат
С недружелюбни очи.
Чувствал ли си се празен,
Ревнуващ от старите дни?
Може би така трябва -
Това ражда нови мечти!

Ти си нещо ново, в моя вечен сън.
Ти гориш с всеки слънчев лъч навън.
Ти нямаш нужда да бъдеш по-преди.
Ти си само това, което си.
Но не поглеждай назад.

Само с думи, не можеш
Нищо в мен да промениш.
Само се тревожиш
И не можеш да спиш.
Само с мисълта си,
Че не си добър за този свят.
Ти променяш всичко,
Но не поглеждай назад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...