Но само докато те има
Капчици пот попиват по тялото ми.
Твоите.
И е топло.
А вън е зима.
Учестените ритми на сърцето -
моите -
са ти любимите.
И дъхът на удоволствието -
почти като екстаз.
Топли постелите...
Снежно е.
Четири стени и две тела
се топят от искрите на чувствата .
Грешно е.
Дъхът ни попива по прозорците и рисува сърца.
Нашите.
Изневерихме на овехтели
от навика подписи.
Страшно е.
Истинно е. Крещи сърцето.
Всичко. И скапания ни сюрреализъм.
Не! Вън е ужасна зима. И вали.
А тук е топло, много топло… но... само докато те има.
© Наталия Божилова All rights reserved.
