Но тогава намерих красиви слова
Бях унил и самотен, бях намразил света,
и в гърдите ми тлееше тъмна жарава...
Всеки ден бе за мен къс оглозгана мърша.
И крещях отвратен; “Суета, суета,
по-добре да ме няма, да отмина в забрава,
не безсмислици жалки да върша!”
Но тогава намерих красиви слова,
подарих си от тяхната “тиха магия”
и потънах във нейната чудна стихия,
и останал без дъх, днес аз шепна; “Това
е, което докосва душата приятно,
и след него остава красота непонятна!”
© Ангел Веселинов All rights reserved.
