20.11.2006 г., 15:25 ч.
Но тогава намерих красиви слова
Бях унил и самотен, бях намразил света,
и в гърдите ми тлееше тъмна жарава...
Всеки ден бе за мен къс оглозгана мърша.
И крещях отвратен; “Суета, суета,
по-добре да ме няма, да отмина в забрава,
не безсмислици жалки да върша!”
Но тогава намерих красиви слова,
подарих си от тяхната “тиха магия”
и потънах във нейната чудна стихия,
и останал без дъх, днес аз шепна; “Това
е, което докосва душата приятно,
и след него остава красота непонятна!”
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тъга, но отминава ... появява се надежда,
след красивите слова света по-красив изглежда.
поздрав и усмивка за стиха Весан. -
Добре, че си намерил "тиха магия"
Хубав е стиха ти! -
замислящ стих
-
Докоснал си нещо невероятно!
-
Поздрави! Според мен авторът въздейства точно с този контраст. Както го е почувствал, така и си го е написал.
-
Светослав...престанете!!! Ще си коментирам каквото ми хареса!!! Стойте далеч от мен...!!! Както аз го правя!!! Със здраве!!!
-
Поздрави Весан!!! Хареса ми
-
След като съм го написал, значи ми звучи добре. Но всеки пише толкова, колкото може, така че не ме съди! Пък и да ти кажа не ми пука особено!
-
Поздравления!
-
Много точно! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"...думи, които ни правят човеци,
думи, които ни хвърлят в калта."
Хубаво е, че си намерил такива думи, пък дори и да е било случайно.