Ноември
Заспивам, щом отворя очи.
И те гоня, когато не мърдам.
Със сто децибела ние тъжно мълчим
и тъгата ни прави щастливи.
Лампа от непрогледно сляп мрак
осветява моята стая.
Той казва, че иска лятото пак.
Тя казва, че ноември ù стига.
Топлината сви си гнездо
под стряхата на моята зима.
И със последните жълти листа
тя направи си чудна градина.
А аз край теб онемях
и ти пиша думите ми сиви.
Ако можеш да четеш, би разбрал
и онова, което казвам със думи.
Казват, че утринта е тиха,
а аз сутрин най искам да крещя.
Той казва, че смъртта не е страшна.
Тя казва, че вече знае това.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
може би трябва да редактираш, доста често стихове се раждат импулсивно, но всъщност представляват нещо като затишие пред буря- писане преди самото писане.. вярно, в известна степен това убива непосредствеността на писането, но пък е добър начин да редактираш и да извлечеш най-доброто от идеите си.
-
зная,зная.. идеите идват, но не мога да ги осъществя.. и се предавам много бързо, оставяйки всичко недовършено.. "идеята" в този стих са първите два куплета, а останалите са просто несполучливия, неискан, различен завършек..
-
вторият куплет ми хареса.. има идея, но може би й трябва малко повече мелодичност в този стих
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
