Ноември
1.2K
0
3
Заспивам, щом отворя очи.
И те гоня, когато не мърдам.
Със сто децибела ние тъжно мълчим
и тъгата ни прави щастливи.
Лампа от непрогледно сляп мрак
осветява моята стая.
Той казва, че иска лятото пак.
Тя казва, че ноември ù стига.
Топлината сви си гнездо
под стряхата на моята зима.
И със последните жълти листа
тя направи си чудна градина.
А аз край теб онемях
и ти пиша думите ми сиви.
Ако можеш да четеш, би разбрал
и онова, което казвам със думи.
Казват, че утринта е тиха,
а аз сутрин най искам да крещя.
Той казва, че смъртта не е страшна.
Тя казва, че вече знае това.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
