Ной
Тук капка дъжд
не капва от години.
Къде е твоят рай
и твоят Бог.
Огледай се,
наоколо пустиня,
а ти се готвиш
за потоп.
Какво!
Света ли ще спасяваш?
Спасители сега
под път, над път.
Сидон и Тир
с могъщата си флота
не могат ли
без теб да го спасят.
Виж Бабел
със високите си кули,
Урарту виж,
там път в небето
правят днес.
Парите,
те са господ на земята.
Какво достойнство
и каква ти чест.
Да беше поживял поне,
глупако.
В Содом, в Гомор
животът си тече.
Плътта
е божеството в тъмнината,
а удоволствието
е море.
От времето
не можеш да избягаш.
Достойна старост -
старостта с пари.
Забогатял си, виждам,
със сребро
в брадата.
С талаш и трици
с дървени трески.
Сина си виж -
та той те мрази.
Попита ли
поне веднъж.
Защо жена ти
не излиза на пазара.
Жената
на побъркания мъж.
Къде си тръгнал,
земен червей,
парцал ненужен,
жалък роб.
С ковчега ли?!
Та с него ще доплаваш
единствено
до своя гроб.
Изпусна чука,
после се разплака.
Бе сух и слаб човек
от плът и кръв.
Над него
вече грееше дъгата.
И заваля...
Дъждът.
© Петър All rights reserved.
