Ноктюрно
Пропаднах, на дъното съм,
от тук вече няма надолу.
Най-черната дупка в земята отворих
и - странно - не искам обратно нагоре.
Душата е празна, главата боли
и сили аз нямам, и нямам мечти.
В тъмното по-добре е сега,
ако на светло изляза - ще умра.
Не искам слънце, простор, свобода,
искам да се скрия, да съм сама.
Отказвам черния мрак да напусна,
тук е уютно и толкова пусто.
Гъмжилото горе не би скрило добре
моето покрусено, разбито сърце.
Не мога повече, искам да сляза
долу, в моя затвор и забрава.
И нека заключена тук си остана,
нека ме няма, щом тебе те няма.
Светът безразличен за мене е вече,
щом на нещастна любов ме обрече.
© Счетоводител Храбър All rights reserved.
