s4eti (Счетоводител Храбър)
35 24
Jan 7, 2010, 4:51 PM

Ноктюрно 

  Poetry » Love
1024 0 4

Пропаднах, на дъното съм,

от тук вече няма надолу.

Най-черната дупка в земята отворих

и - странно - не искам обратно нагоре.

 

Душата е празна, главата боли

и сили аз нямам, и нямам мечти.

В тъмното по-добре е сега,

ако на светло изляза - ще умра.

 

Не искам слънце, простор, свобода,

искам да се скрия, да съм сама.

Отказвам черния мрак да напусна,

тук е уютно и толкова пусто.

 

Гъмжилото горе не би скрило добре

моето покрусено, разбито сърце.

Не мога повече, искам да сляза

долу, в моя затвор и забрава.

 

И нека заключена тук си остана,

нека ме няма, щом тебе те няма.

Светът безразличен за мене е вече,

щом на нещастна любов ме обрече.

© Счетоводител Храбър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??