Носейки в очите си... нелюбов
За тогава,
когато сега,
ще бъде някога...
Страхувам се от времето
и минутите тиктакащи,
по-невъздържано
от копнеещо - страстните
ти пръсти.
Страхувам се от бурята,
зараждаща урагана
на чувствата ми.
Не онези, общоприетите,
извиращи от сърцата ни.
А кой знае откъде...?
Поетите ли?
На болката са деца... ТЕ!
Страхувам се и
от истината,
кипяща в дълбините,
но не на стихиите,
а в душите,
изоставилите ни!
Изстинали,
отдавна... от чакането
за случване!
Страхувам се,
че някога
в мига, в който не искам!
Ще дойдеш
с неидването,
носейки в очите си
нелюбов
и копнежното обвиване
ще е само наслов.
Ще ме помниш ли
с ръцете си,
рисували ме в нощта?
Ще вземеш ли със себе си
този спомен?
И... следа
от графитите в пясъка
ще остане ли...
в онази...
нашата...
трудната, тишина?
...
Страхувам се...
© Татяна All rights reserved.
