Jan 12, 2014, 1:56 PM  

Нощ

  Poetry » Other
625 0 1

Под сребристата луна

спокойствие навред царува,

а магическите й крила

всяко кътче от света целуват.


Така спокойна е нощта,

така блещукат в блян звездите

загледани във красотата,

шепнещи си във ушите.


Във унеса си хорските души,

намерили за малко своя мир, 

рисуват картини, изграждат мечти

всяка нощ във съня си безспир.


Жълти поляни, лилави гори,

зелени жирафи, осмокраки змии,

дървета, високи до небесата

и падат пречистена пак на земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Бум- бум All rights reserved.

Comments

Comments

  • В голяма почуда съм дали намирам смисъл тук отвъд халюцигенните гъби...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...