Jan 12, 2014, 1:56 PM  

Нощ 

  Poetry » Other
465 0 1

Под сребристата луна

спокойствие навред царува,

а магическите й крила

всяко кътче от света целуват.


Така спокойна е нощта,

така блещукат в блян звездите

загледани във красотата,

шепнещи си във ушите.


Във унеса си хорските души,

намерили за малко своя мир, 

рисуват картини, изграждат мечти

всяка нощ във съня си безспир.


Жълти поляни, лилави гори,

зелени жирафи, осмокраки змии,

дървета, високи до небесата

и падат пречистена пак на земята.

© Мария Бум- бум All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В голяма почуда съм дали намирам смисъл тук отвъд халюцигенните гъби...
Random works
: ??:??