Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента,
безшумно се отронват златни, мъртвите листа,
зимата долитам с песен,
лятото – с тъга.
Колко века над леглото ти съм пяла бисерни песни за нощта,
колко думи са изтекли, паднали като есенни листа!
През прозореца се взирах бледо в твоето лице,
на перваза седнала те чаках под мастилено небе. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up