Aug 7, 2006, 8:04 AM

НОЩЕМ...

Poetry

910 0 3

Нощем...

Със шепота на утринния зов,
безмълвен, някога суров,
ти търсиш нежно здрача
и винаги потъваш в него.
Но не да се удавиш, а събудиш!

Чар, 07.08.06

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kity (Людмила Нилсън)

Здрачът ми е приятел и компания ми прави

2006-10-21T23:06:00+03:00
$BuTTerFly}^{ (Нина Павозова)$

BuTTerFly}^{ (Нина Павозова)

Кратко и красиво!Поздравления!

2006-09-07T10:00:02+03:00
ria (Гергана Иванова)

Красиво е...Не бях се замисляла как се събуждам...

2006-08-07T11:37:07+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0