Нощем щом виста пропада
Нощем щом виста пропада
Ще захвана тази песен
с топъл глас, но с порив бесен...
Ще е дар с любов поднесен
за любимия от мен...
Ще му кажа в миг чудесен,
че съм още в негов плен...
Бих желала на колене
аз да падна, че ранен е
моят дух и тихо стене...
Не от скръб, от тежък гняв,
ден без него - чер за мен е,
тъй неясен и мъгляв...
Кожата му - още млада
бе за мен същинска клада...
Нека той кат' мен не страда,
че ще бъде по-добре
нощем щом виста пропада
свода да ме прибере...
Ах, защо съм тъй сломена!
Нека съм от чест лишена
и от болка аз да стена -
само той да е до мен...
Тази мисъл - изумена
ме терзае ден след ден...
Но да сторя туй е бездна,
в нея бавно аз ще чезна...
По-добре лъчиста, звездна
с влюбен взор да вдигна тост
с таз' напитка - свежа, медна
пред лелеяния гост...
Цяла тръпна - тези думи
знак ще бъдат по между ни...
Ще измина всички друми -
само той да бъде там...
Скъса всички мои струни
тоз' потомък на Адам...
© Светла Асенова All rights reserved.
