Нощна буря
Послушай шепота на тишината!
Въздишката послушай на нощта!
Стъпките на вятъра в гората,
песен на притихнала река!
Тази нощ небето е за двама,
със звездите, с бледата луна!
Като във средновековна драма
е покрита с плащ от тъмнина!
Еква гръм. Светкавица проблясва.
Първи капки дъжд като сълзи!
В облаците и луната гасне!
Бавно гаснат всичките звезди!
Бурята пленява тишината,
вятърът препуска с жален стон!
Мъглата стеле се върху земята
и я прегръща нежно, крадешком!
Ще дойде утро. Всичко ще притихне.
Със изгрева, със първата зора
отново слънцето ще се усмихне
и ще погали мократа земя!
31.10.2923 г.
© Георги Иванов All rights reserved.