Нощна самота
Заспивам в леглото си
пак насълзена,
поредната нощ
на теб посветена.
Вслушвам се във всеки звук навън,
но ти не идваш
и се моля
да чуя твоя глас поне насън.
Но той, сънят, не идва -
бяга -
за кой ли път -
от мисълта за тебе гонен.
И аз потапям се отново във мечти -
единственият начин да живея -
усмихвам се, макар че ме боли,
ах, моите мечти са тъй прекрасни!
Прекрасен спомен примесен със мечта -
с това изчерпва се живота ми сега.
Живея във мечтите през нощта,
умирам с идването на деня.
Обичам те! -
защо пък да е грешно?
Ти мене не? -
ала защо това да пречи заедно да сме?
Но, впрочем, нямам право да те моля за това.
Хайде бягай, гони си любовта.
Не ще те гоня вече!
Аз просто ще си плача във нощта!
пак насълзена,
поредната нощ
на теб посветена.
Вслушвам се във всеки звук навън,
но ти не идваш
и се моля
да чуя твоя глас поне насън.
Но той, сънят, не идва -
бяга -
за кой ли път -
от мисълта за тебе гонен.
И аз потапям се отново във мечти -
единственият начин да живея -
усмихвам се, макар че ме боли,
ах, моите мечти са тъй прекрасни!
Прекрасен спомен примесен със мечта -
с това изчерпва се живота ми сега.
Живея във мечтите през нощта,
умирам с идването на деня.
Обичам те! -
защо пък да е грешно?
Ти мене не? -
ала защо това да пречи заедно да сме?
Но, впрочем, нямам право да те моля за това.
Хайде бягай, гони си любовта.
Не ще те гоня вече!
Аз просто ще си плача във нощта!
© Веселина Жечева All rights reserved.
