Магично нещо е нощта, в друго не би ме убедил.
Нима скрит от нейната тъма, поне веднъж не си грешил?
Нима тя не е събличала душата ти пред нечий очи?
...И не е ли всичко някак по красиво под лунните лъчи?
Сластно не те ли тя приканва да направиш всичко онова,
що със зоркия си поглед забранява слънчевата светлина?
И всеки ангел в мен забравя колко кротък бил е днес,
към грях всяка клетка ме приканва, щом денят превърне се в нощес.
Магично нещо е нощта. Нима не си се убедил?
Ела, аз ще ти покажа как, ако още ти не си сгрешил.