Магично нещо е нощта, в друго не би ме убедил.

Нима скрит от нейната тъма, поне веднъж не си грешил?

Нима тя не е събличала душата ти пред нечий очи?

...И не е ли всичко някак по красиво под лунните лъчи?

Сластно не те ли тя приканва да направиш всичко онова,

що със зоркия си поглед забранява слънчевата светлина?

И всеки ангел в мен забравя колко кротък бил е днес,

към грях всяка клетка ме приканва, щом денят превърне се в нощес.

Магично нещо е нощта. Нима не си се убедил?

Ела, аз ще ти покажа как, ако още ти не си сгрешил.