Как тихо, бавно и полека
нощта прегръща моя град.
С ръката своя нежна, мека
по улиците пръска хлад.
Денят под покрив се стопява
и губи своето тегло.
И всеки вече се спасява
в очакващото го легло.
И уличните лампи светват
със зачервените очи.
А котки тишината тестват
на риба щом им загорчи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up