Oct 20, 2008, 12:30 AM

Нощта преди утре

  Poetry
1.1K 0 8
Обсебен от теб, не мога да заспя.
Споделям болката си с нощната луна,
погален от нежна светлина,
ясно можеш да видиш моята тъга.
Трогнато небето, звездитe разпиля.

Питам се дали и ти чувстваш това,
от очите ми прокапа сълза.
В нощната картина дъжд заваля,
ликът ми всички стихии разстрои
и сякаш небето се разтвори.

Как да се боря с кошмарите си
ден след ден, когато ти не си до мен,
буря от чувства сепва моя дъх,
мъгла обсебва дух.

Изпитвам страх да споделя
колко силно ме обсеби любовта,
прости ми, че го разбра така,
само исках по-дълго да задържа
една-единствена мечта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...