Носталгия
Е, свършва и това поредно лято.
За път се готвят прелетните птички.
По домовете си, отидоха децата
и къщата остана сам-самичка.
Изчезнаха и малките светулки.
И стана много тъмно във нощта ми.
И както светят те на пресекулки,
така и лятото ще идва във съня ми.
Ще го сънувам топло и горещо.
Със багри оцветило всяка цвете.
И как, обрулено от вятъра насрещен,
отлита то, на птиците с крилете.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Поздрави!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
